История на баскетбола.

История и развитие
Откакто е бил измислен през 1891 г. от Джеймс Ней Смит, баскетболът се развива до международен спорт. Първите му дни били в YMCA; първите състезания - в колежите. Напоследък баскетболът става все по-професионален спорт и се развиват лиги като Националната баскетболна асоциация. Добива олимпийски статут през 1936 и, въпреки че е американски спорт, бързо се разпространява и сега има известни играчи и отбори по целия свят.
Правила и движения
В състезателния си вариант, баскетболът се играе предимно на закрито. Точки се получават за преминаването на топката през мрежата на коша отгоре надолу (стрелба), а отборът с повече точки в края на играта печели. Топката може да се придвижва чрез тупкане в земята (дриблиране) или чрез подаване между съотборници (пас). Близките контакти (фалове) не са разрешени и има ограничения за това как може да се манипулира с топката. Баскетболната среща е разделена на 4 четвъртини, като в американския баскетбол те продължават по 12 минути всяка, а в европейския вариант - по 10.
Време
Времето за атака е 24 секунди, а за изнасяне на топка от собственото поле - 8. Начало на атака е моментът, в който отборът в нападение премине линията, обозначаваща средата на игрището. За край на атаката се счита моментът, в който топката се удари в ринга (пръстена на коша), излезе от рамките на игралното поле или премине във владение на противниковия отбор. При нарушение на времето за атака или изнасяне, топката преминава във владение на противниковия отбор.
Нарушения и фалове
В баскетбола има два вида нарушения:
• лични: Лично нарушение се отсъжда при грубо съприкосновение със състезател от противниковия отбор. Такова нарушение може да бъде извършено и в защита, и в атака и се отсъжда предимно за опасни действия с ръце. В определени случаи реферът може да прецени да обяви лично нарушение за неспортсметско поведение (при обиди към други състезатели, публика, рефер, треньори; спорене с рефера и др.) За лично нарушение при стрелба на противников играч пред и след линията за 3 точки, въпросният играч изпълнява съответно 2 или 3 наказателни удара. При пето лично нарушение за мача състезателят няма право да продължи участието си в срещата.
• отборни: Отборните нарушения са сумата от нарушенията на състезателите, както и няколко специфични нарушения, предимно от неспортсметски характер. Отборът може да получи нарушение при непозволени действия на треньора или на състезателите на резервната скамейка. Петото и всяко следващо отборно нарушение в една част (в случай на продължение фаловете се запазват от последната част) се наказва с два наказателни удара за противниковия отбор. Изключение правят фаловете в атака, които се отчитат като отборни нарушения, но не се изпълняват, а топката се вкарва в игра от противния отбор.
Стрелба (шoтинг)
Играч осъществява стрелба при къс скок, докато защитникът е или нокаутиран, или опитващ се "да поеме удара"
Стрелбата е действието, при което се получават точки, в резултат на вкарване на топката в коша. Докато методите биват разнообразни според играча и ситуацията, най-общата техника може да бъде очертана тук.
Играчът трябва да е поел позиция пред коша, с разкрач, колкото ширината на раменете, с леко свити колене и изправен гръб. Нужно е играчът да държи топката с връхчетата на пръстите на доминиращата ръка (изстрелващата ръка) леко над главата, като другата ръка да е малко по-ниско от нивото на доминиращата. За де се прицели и да насочи топката, лакътя на играча трябва да бъде разположен вертикално, а ръката (има се предвид частта на ръката от лакътя до китката) да гледа в посока, права към баскетболния кош. Топката се запраща към коша свивайки и изпъвайки коленете и изпъвайки стрелящата ръка, до нейното пълно протягане: топката се изтъркулва от върховете на пръстите, докато китката извърши едно пълно разгъване. Когато стрелящата ръка остане за момент неподвижна след стрелбата, тази част се знае като "фоллоу-тру" или замах, който продължава и след изстрелване на топката. В повечето случаи, нестрелящата ръка се изпълзва само за ръководене на стрелбата, но не и да я подсили.
Двете най-общи стрелби, които се използват са "сет шот" и "джъмп шот". Сет шотът се прави от неподвижна позиция, като нито едно от ходилата не се премества по пода и това е характерно за свободната стрелба. Джъмп шотът се прави "във въздуха", близо в края на скока. Това осигурява повече потенциал и замах, и също така позволява на играча да се повдигне над защитника. Неизстрелване на топката преди краката да са стъпали на земята се счита за нарушение.
Подаване (пас)
Пас произлиза от английския глагол "to pass", което означава подавам. Пасът е средство за придвижване на топката между играчите. Повечето пасове са съпроводени със стъпка напред, за да увеличи силата на стрелбата. Основен пас е "чест паса" ( от "chest" - гръден кош, гърди). Изпълнява се, като играчът подава директно топката от своите гърди към гърдите на съотборника си.
Друг начин на подаване е така нареченият "баунс пас" (от английски: to bounce - подскачам). Тук подавачът издига топката високо над нивото на гърдите си и подава. Топката пресича игрището и се тупва точно пред играча. За осъществяването на "баунс пас" е необходима повече време отколкото за "чест пас", като е и по-трудно за противниците да овладеят топката. Във връзка с това, играчите често ползват "баунс пас" в моменти, когато има пренатъпкване на играчи на дадено място в игрището или да избегнат пазещ защитник.
• "Овърхед пас" се използва за подаване на топката над защитник-противник. Това става като топката е издигната вертикално над главата.
• "Аутлет пас"-
Баскетболно игрище
"Игрището представлява равна, твърда плоскост, свободна от всякакви препятствия, с размери от двадесет и осем (28 ) метра дължина и петнадесет (15) метра ширина, измерени от вътрешната страна на граничните линии. Националните федерации имат право да одобряват за своите първенства,съществуващи игрища с минимални размери от двадесет и шест (26) метра дължина и четиринадесет (14) метра ширина.
Всички линии трябва да бъдат начертани в един и същи цвят (за предпочитане бял), широки пет (5) сантиметра и ясно видими.Игралното поле е очертано с граничните линии, състоящи се от крайни линии (по късите страни) и странични линии (по дългите страни). Тези линии не са част от игрището.Всяко външно препятствие, включително и седящите на отборната скамейка, трябва да отстои най-малко на два (2) метра от игралното поле.
Средната линия се очертава успоредно на крайните линии, между средните точки на страничните линии, като продължава с по петнадесет (15)сантиметра извън тях.Средният кръг се очертава в средата на игрището и има радиус от 1.80 м.измерен до външната страна на окръжността. Ако вътрешната част на средния кръг е оцветена, то това трябва да е в същия цвят, в който са оцветени ограничителните полета. Полукръговете при ограничителните полета са с радиус от 1.80 м., измерен до външната страна на окръжността и центровете им лежат в средните точки на линиите за наказателни удари. Линията за наказателни удари се очертава успоредно на всяка крайна линия. Външната ѝ страна отстои на 5.80 м. от вътрешната страна на крайната линия и е дълга 3.60 м. Средната ѝ точка лежи на мислената права, която съединява средните точки на двете крайни линии. Ограничителните полета са обозначени площи на игрището, ограничени от крайните линии, линиите за наказателни удари и линии, които започват от крайните линии, така че външната им страна да отстои на три (3) м. от средните точки на крайните линии и които завършват в крайните точки на линиите за наказателни удари. Тези линии, (без крайните линии), са част от ограничителното поле. Ако вътрешната част на ограничителните полета е оцветена, то това трябва да е в същия цвят, в който е оцветен средният кръг.Местата около ограничителните полета, които се заемат от състезателите по време на изпълнение на наказателни удари, се обозначават по начина, оказан в съответната диаграма.
Полето на трите точки за даден отбор представлява цялата площ на игралното поле, с изключение на площта в близост до противниковия кош, ограничена от и включваща: • Две успоредни линии, започващи от и перпендикулярни на крайните линии, чиито външни страни са разположени на 6.25 м. от точката напода, определена от перпендикуляра, спуснат от центъра на противниковия кош. Разстоянието от тази точка до средата на вътрешния край на крайната линия е 1.575 м. • Полукръг с радиус от 6.25 м., измерен до външната страна на линията,с център в горе описаната точка и който преминава в успоредните прави." Официални баскетболни правила